Оставащ кофраж: технологията, която трансформира пасивното строителство

Технологията на оставащия кофраж (известна още като „постоянен“ кофраж) представлява иновативен метод за изграждане на стоманобетонни конструкции, при който кофражът остава част от готовата конструкция и не се отстранява след изливането на бетона. Концепцията на оставащия кофраж може да има сходни принципи с по-ранни технологии като пълзящия кофраж и тунелния кофраж, но се различава значително по своята цел и метод на приложение.

Оставащият кофраж (изолационни форми (ICF) и бетонни конструкции) на полската компнания Izodom 2000

Какво представлява оставащият кофраж?

Оставащият кофраж се състои от предварително оформени панели, блокове или форми, които се монтират на място преди изливането на бетона. Вместо да бъдат премахнати след втвърдяването на бетона, тези панели остават като постоянна част от конструкцията. Те могат да изпълняват различни функции – от структурна опора до изолация или декоративен елемент.

Материали за оставащ кофраж

• Полистирен (EPS или XPS): Най-често използван материал за оставащ кофраж, който има отлични топлоизолационни свойства.

• Метални панели: Често използвани в по-сложни конструкции или за повишаване на якостта.

• Фиброциментни и композитни материали: Те осигуряват здравина и дълготрайност на конструкцията.

• Дървени панели: В някои случаи могат да се използват дървени или биоразградими материали.

Как работи оставащият кофраж?

1. Монтаж на кофражните панели: Панелите на оставащия кофраж се подреждат и закрепват върху арматурата на сградата.

2. Изливане на бетон: След като кофражът е монтиран, в него се излива бетон, който се втвърдява и формира стените или плочите на конструкцията.

3. Завършване на конструкцията: Панелите остават като част от финалния продукт, изпълнявайки функцията на изолация или защита на бетонната повърхност.

Оставащият кофраж е считан за една от най-добрите технологии в съвременното строителство поради своите уникални предимства, с интегрирано, комплексно решение, съчетано в една цялостна система от основите до покрива. 

Сходства и връзки с пълзящия и тунелния кофраж

Оставащият кофраж, въпреки че е различна технология, до известна степен се базира на принципите, използвани в пълзящия и тунелния кофраж. Нека разгледаме какви са общите принципи и евентуалните връзки:

1. Пълзящ кофраж

• Принципи: Пълзящият кофраж се използва за изграждане на високи, монолитни конструкции като кули и силози. Кофражът се движи нагоре (пълзи) по време на процеса на изливане на бетона, който втвърдява в движение. След втвърдяването кофражът се премахва.

• Връзка: Макар че пълзящият кофраж се използва динамично и не остава като част от структурата, концепцията за бързо и последователно изграждане на високи конструкции с минимални прекъсвания може да бъде аналогична на начина, по който оставащият кофраж осигурява по-ефективен процес на строителство. И в двата случая, кофражът играе ключова роля в ускоряването на процеса на изграждане.
  

2. Тунелен кофраж

• Принципи: При тунелния кофраж кофражът се използва за изграждане на монолитни бетонни елементи, като стени и тавани, които се отливат едновременно. След като бетонът се втвърди, кофражът се премества за следващия етап.
  

• Връзка: Тунелният кофраж и оставащият кофраж споделят идеята за формиране на стени и тавани като част от единна, монолитна структура. Въпреки че тунелният кофраж се премества и не остава като част от конструкцията, и двете технологии използват кофражи за създаване на здрави, ефективни бетонни елементи. Освен това, както в тунелния, така и в оставащия кофраж, целта е да се съкратят времето и трудоемкостта при изграждането.

Развитие на оставащия кофраж и иновации

Технологията на оставащия кофраж е възникнала като опит да се подобри ефективността на строителството, както по отношение на времето, така и на изолационните характеристики на сградите. Тя е особено популярна в съвременните пасивни и енергийно ефективни сгради, тъй като позволява комбинация от строителен елемент и изолация в едно.

Една от иновациите, свързани с оставащия кофраж, е използването на специални изолационни материали като изолиращи бетонни форми (ICF), при които оставащият кофраж не само играе ролята на форма за бетона, но и предоставя изолация, което намалява необходимостта от допълнителни изолационни слоеве.

Иновация в строителния процес: eдновременно конструкция и изолация.

Предимства на оставащия кофраж:

• По-бързо строителство: Не е необходимо премахване на кофража, което спестява време и труд.

• По-добра изолация: Много от оставащите кофражи осигуряват допълнителна топлоизолация на сградата.

• По-ниски разходи: Намаляването на трудовите операции, като демонтаж на кофража, води до по-ниски разходи.

• Дълготрайност: Оставащият кофраж често защитава бетона от външни влияния като влага и температурни колебания.

Недостатъци:

• Ограничена гъвкавост: След като кофражът е инсталиран и бетонът излет, промените в дизайна са трудни за изпълнение.

• По-висока цена на материалите: В някои случаи използването на специални материали за оставащия кофраж може да увеличи началните разходи.

В заключение

Оставащият кофраж е модерна технология, която до известна степен заимства от концепциите на пълзящия и тунелния кофраж по отношение на ефективността и метода на формиране на стени и други конструктивни елементи. Въпреки това, основната разлика е в това, че оставащият кофраж остава част от готовата конструкция, докато при пълзящия и тунелния кофраж се използва подвижен кофраж, който се премахва след втвърдяване на бетона. Технологията на оставащия кофраж осигурява по-добра изолация и бързина на строителния процес, което го прави предпочитан метод в съвременното строителство.